Sin-wish (Венета Димитрова)
54 154
20 abr 2010, 21:31

Вишнево 

  Poesía
1493 0 4

Белите цветчета цъфват леко

от милувката на пролетен ветрец.

В пръстите му има мирис

с привкуса на нов прашец.

 

В думите му се разплита нещо,

древно като самодивски огън,

но се ражда днеска като феникс,

за да бъде пролетен потомък.

 

Силите му свежи си играят

с плитките на мъничко дете,

червеникави под белите цветчета

и алени до бялото лице.

 

Сега годините разказват

древни притчи за света,

а детето слуша и им вярва

в своята блажена доброта.

 

Вишните му пращат пролет,

скрита кротко във цвета,

и му пеят нежна песен

за слънцето и дивите цветя.

 

…………

Под вишните седи старица.

Плитките ú бели са сега,

но детето в нея се възражда,

щом повее пролетта…

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??