Вишнево
Белите цветчета цъфват леко
от милувката на пролетен ветрец.
В пръстите му има мирис
с привкуса на нов прашец.
В думите му се разплита нещо,
древно като самодивски огън,
но се ражда днеска като феникс,
за да бъде пролетен потомък.
Силите му свежи си играят
с плитките на мъничко дете,
червеникави под белите цветчета
и алени до бялото лице.
Сега годините разказват
древни притчи за света,
а детето слуша и им вярва
в своята блажена доброта.
Вишните му пращат пролет,
скрита кротко във цвета,
и му пеят нежна песен
за слънцето и дивите цветя.
…………
Под вишните седи старица.
Плитките ú бели са сега,
но детето в нея се възражда,
щом повее пролетта…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Димитрова Все права защищены
