12 jul 2008, 17:13

Високо

  Poesía
916 0 1

Убихте ми големите надежди

и малки не останаха дори.

Затрупахте ме с гримове, с одежди,

превърнах се в хиена за пари.

Изгубих чувството, че съм значима,

заради егоцентризма във всяка ваша дума.

Велики сте, че чак непоносими,

презирате и себе си наум.

От какво се пазите, страхливци,

думите ви лъжат вас самите.

Устите ви говорят в отговори,

казани преди да се родите.

Няма да простя, че ме боли,

ще сипя обвинения и забележки,

отблъсната ще гледам отстрани

и ще критикувам всички грешки.

Мечтайте си баналните мечти,

живот живея на плещите си,

ще свърши всичко някой ден щастлив

... тогава ще си кажа - Бе убийствено!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...