Jul 12, 2008, 5:13 PM

Високо

  Poetry
926 0 1

Убихте ми големите надежди

и малки не останаха дори.

Затрупахте ме с гримове, с одежди,

превърнах се в хиена за пари.

Изгубих чувството, че съм значима,

заради егоцентризма във всяка ваша дума.

Велики сте, че чак непоносими,

презирате и себе си наум.

От какво се пазите, страхливци,

думите ви лъжат вас самите.

Устите ви говорят в отговори,

казани преди да се родите.

Няма да простя, че ме боли,

ще сипя обвинения и забележки,

отблъсната ще гледам отстрани

и ще критикувам всички грешки.

Мечтайте си баналните мечти,

живот живея на плещите си,

ще свърши всичко някой ден щастлив

... тогава ще си кажа - Бе убийствено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...