Jul 12, 2008, 5:13 PM

Високо

  Poetry
914 0 1

Убихте ми големите надежди

и малки не останаха дори.

Затрупахте ме с гримове, с одежди,

превърнах се в хиена за пари.

Изгубих чувството, че съм значима,

заради егоцентризма във всяка ваша дума.

Велики сте, че чак непоносими,

презирате и себе си наум.

От какво се пазите, страхливци,

думите ви лъжат вас самите.

Устите ви говорят в отговори,

казани преди да се родите.

Няма да простя, че ме боли,

ще сипя обвинения и забележки,

отблъсната ще гледам отстрани

и ще критикувам всички грешки.

Мечтайте си баналните мечти,

живот живея на плещите си,

ще свърши всичко някой ден щастлив

... тогава ще си кажа - Бе убийствено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...