Jul 12, 2008, 5:13 PM

Високо

  Poetry
927 0 1

Убихте ми големите надежди

и малки не останаха дори.

Затрупахте ме с гримове, с одежди,

превърнах се в хиена за пари.

Изгубих чувството, че съм значима,

заради егоцентризма във всяка ваша дума.

Велики сте, че чак непоносими,

презирате и себе си наум.

От какво се пазите, страхливци,

думите ви лъжат вас самите.

Устите ви говорят в отговори,

казани преди да се родите.

Няма да простя, че ме боли,

ще сипя обвинения и забележки,

отблъсната ще гледам отстрани

и ще критикувам всички грешки.

Мечтайте си баналните мечти,

живот живея на плещите си,

ще свърши всичко някой ден щастлив

... тогава ще си кажа - Бе убийствено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...