Убихте ми големите надежди
и малки не останаха дори.
Затрупахте ме с гримове, с одежди,
превърнах се в хиена за пари.
Изгубих чувството, че съм значима,
заради егоцентризма във всяка ваша дума.
Велики сте, че чак непоносими,
презирате и себе си наум.
От какво се пазите, страхливци,
думите ви лъжат вас самите.
Устите ви говорят в отговори,
казани преди да се родите.
Няма да простя, че ме боли,
ще сипя обвинения и забележки,
отблъсната ще гледам отстрани
и ще критикувам всички грешки.
Мечтайте си баналните мечти,
живот живея на плещите си,
ще свърши всичко някой ден щастлив
... тогава ще си кажа - Бе убийствено!
© Полина димова Всички права запазени