12.07.2008 г., 17:13

Високо

915 0 1

Убихте ми големите надежди

и малки не останаха дори.

Затрупахте ме с гримове, с одежди,

превърнах се в хиена за пари.

Изгубих чувството, че съм значима,

заради егоцентризма във всяка ваша дума.

Велики сте, че чак непоносими,

презирате и себе си наум.

От какво се пазите, страхливци,

думите ви лъжат вас самите.

Устите ви говорят в отговори,

казани преди да се родите.

Няма да простя, че ме боли,

ще сипя обвинения и забележки,

отблъсната ще гледам отстрани

и ще критикувам всички грешки.

Мечтайте си баналните мечти,

живот живея на плещите си,

ще свърши всичко някой ден щастлив

... тогава ще си кажа - Бе убийствено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...