5 ago 2018, 22:44

Високо 

  Poesía » Verso libre
491 2 0

Поглежам всяка вечер на изток,
и ми се иска да е изгрев,
и ми се иска да съм нависоко,
за да се доближа, и да те видя!
Поглеждам на север, за да усетя вятъра,
и да издуха сълзите ми,
и ми се иска да ми е ясно
в кои нюанси на дъгата днес са очите ти?
Поглеждам на запад, и не ми се гледа,
плача тихо в мрака: - "Не отивай,
не отивай нататък, недей!"
 И ми се иска да ме чуеш!
Тогава си представям,
че си тръгнал със птиците,
за да намериш топлината,
и че светът е малък,
и че юг е просто посока!
От низината, на 01 август 2016 г.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Този свободен стих е публикуван за първи път в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 01 август 2016 г. в 20.40 часа и е посветен на една голяма Любов, която се изгуби нанякъде...

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??