5 ago 2018, 22:44

Високо

680 2 0

Поглежам всяка вечер на изток,
и ми се иска да е изгрев,
и ми се иска да съм нависоко,
за да се доближа, и да те видя!
Поглеждам на север, за да усетя вятъра,
и да издуха сълзите ми,
и ми се иска да ми е ясно
в кои нюанси на дъгата днес са очите ти?
Поглеждам на запад, и не ми се гледа,
плача тихо в мрака: - "Не отивай,
не отивай нататък, недей!"
 И ми се иска да ме чуеш!
Тогава си представям,
че си тръгнал със птиците,
за да намериш топлината,
и че светът е малък,
и че юг е просто посока!
От низината, на 01 август 2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Този свободен стих е публикуван за първи път в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 01 август 2016 г. в 20.40 часа и е посветен на една голяма Любов, която се изгуби нанякъде...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...