Поглежам всяка вечер на изток,
и ми се иска да е изгрев,
и ми се иска да съм нависоко,
за да се доближа, и да те видя!
Поглеждам на север, за да усетя вятъра,
и да издуха сълзите ми,
и ми се иска да ми е ясно
в кои нюанси на дъгата днес са очите ти?
Поглеждам на запад, и не ми се гледа,
плача тихо в мрака: - "Не отивай,
не отивай нататък, недей!"
И ми се иска да ме чуеш! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Този свободен стих е публикуван за първи път в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 01 август 2016 г. в 20.40 часа и е посветен на една голяма Любов, която се изгуби нанякъде...