12 feb 2022, 18:32  

Витае тихо някъде далече... 

  Poesía » Formas graves
249 6 7

Витае тихо някъде далече
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер,
да се завърнат хората и вече,
да звъне пак звънче на колело
и да пробуди двора, цялото село̀ ...
Витае тихо някъде далече.
Но времето съдбата тъй предрече,
ни старец  сух,  ни мъничко човече,
ни за кръщавка, ни за опело̀,
не ще надене ново облекло...
Единствено покоят ще е вечен.
Витае тихо някъде далече...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??