Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia (Надежда Ангелова)
191 2.7K
Feb 12, 2022, 6:32 PM  

Витае тихо някъде далече...

521 6 6

Витае тихо някъде далече
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер,
да се завърнат хората и вече,
да звъне пак звънче на колело
и да пробуди двора, цялото село̀ ...
Витае тихо някъде далече.
Но времето съдбата тъй предрече,
ни старец  сух,  ни мъничко човече,
ни за кръщавка, ни за опело̀,
не ще надене ново облекло...
Единствено покоят ще е вечен.
Витае тихо някъде далече...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0