12.02.2022 г., 18:32 ч.  

Витае тихо някъде далече... 

  Поезия » Строги форми
242 6 7

Витае тихо някъде далече
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер,
да се завърнат хората и вече,
да звъне пак звънче на колело
и да пробуди двора, цялото село̀ ...
Витае тихо някъде далече.
Но времето съдбата тъй предрече,
ни старец  сух,  ни мъничко човече,
ни за кръщавка, ни за опело̀,
не ще надене ново облекло...
Единствено покоят ще е вечен.
Витае тихо някъде далече...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??