Витае тихо някъде далече...
Витае тихо някъде далече
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер,
да се завърнат хората и вече,
да звъне пак звънче на колело
и да пробуди двора, цялото село̀ ...
Витае тихо някъде далече.
Но времето съдбата тъй предрече,
ни старец сух, ни мъничко човече,
ни за кръщавка, ни за опело̀,
не ще надене ново облекло...
Единствено покоят ще е вечен.
Витае тихо някъде далече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
