10 dic 2020, 0:05

Витлеемска звезда

  Poesía
1.6K 3 13

Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.

Дали една звезда ще ни помогне?
Човечеството трудно диша вече.
Високо Бог е. Няма да се трогне.
А царят? Той е винаги далече.

Но щом се е обърнала колата
по урви стръмни или на завоя,
единствената помощ са душата,
надеждата и сляпата неволя.

А жадни за декември да приключи
агонията, скършила небето,
отчайващо сами ще се научим -
звездата на Витлеем е в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Кети💖
  • Бог е в нас и ние сме в него! Прекрасен стих!
  • Наде!💖 Какво ли няма в моето - Деца, кученца, писанки, море, планина, изгреви, залези, мечти... каквото имат всички, сигурно
  • Галактики има в твоето, Деа.
  • Дари, Георги, благодаря ви!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...