10 dic 2020, 0:05

Витлеемска звезда

  Poesía
1.6K 3 13

Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.

Дали една звезда ще ни помогне?
Човечеството трудно диша вече.
Високо Бог е. Няма да се трогне.
А царят? Той е винаги далече.

Но щом се е обърнала колата
по урви стръмни или на завоя,
единствената помощ са душата,
надеждата и сляпата неволя.

А жадни за декември да приключи
агонията, скършила небето,
отчайващо сами ще се научим -
звездата на Витлеем е в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Кети💖
  • Бог е в нас и ние сме в него! Прекрасен стих!
  • Наде!💖 Какво ли няма в моето - Деца, кученца, писанки, море, планина, изгреви, залези, мечти... каквото имат всички, сигурно
  • Галактики има в твоето, Деа.
  • Дари, Георги, благодаря ви!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...