10 dic 2020, 0:05

Витлеемска звезда

  Poesía
1.6K 3 13

Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.

Дали една звезда ще ни помогне?
Човечеството трудно диша вече.
Високо Бог е. Няма да се трогне.
А царят? Той е винаги далече.

Но щом се е обърнала колата
по урви стръмни или на завоя,
единствената помощ са душата,
надеждата и сляпата неволя.

А жадни за декември да приключи
агонията, скършила небето,
отчайващо сами ще се научим -
звездата на Витлеем е в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Кети💖
  • Бог е в нас и ние сме в него! Прекрасен стих!
  • Наде!💖 Какво ли няма в моето - Деца, кученца, писанки, море, планина, изгреви, залези, мечти... каквото имат всички, сигурно
  • Галактики има в твоето, Деа.
  • Дари, Георги, благодаря ви!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...