12 jul 2020, 8:15

Витрини 

  Poesía » De amor
661 4 7

Бях ти ръчен часовник на китката,

гледан само когато потрябва.

Щом получиш каквото си искала,

продължаваш си пътя нататък.

 

Днес тиктакам сред мрак в чекмеджето,

без права - като всички затворници.

А ти вадиш си пак портмонето,

пред витрината с нови часовници.

 

автор: Nicky 

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Стойчо и Ники, че прочетохте и изразихте мнение.
  • Подмяната е процес на релативност и осъзнаване!
    Хареса ми това олицетворение с часовника!
    Поздрави, Ники!
  • Да някои си купуват любов от лъскавите витрини на суетата!
    Много ми допада този минорен тон и ме препраща при нежните блянове на несбъднати надежди!
    Поздравления, Ники!
  • Благодаря ти, Даниела!
  • Времето и Любовта - две несъвместими реалности.
    Ники, поздрави и от мен!
  • Благодаря ти, Деница! Радвам се, че забелязваш писаниците ми, защото си ми сред любимите автори тук. Аз също те чета, понякога даже по два, или три пъти. Поздрави!
  • Радвам се, че публикуваш тук, Ники.
    Много харесвам как пишеш.
Propuestas
: ??:??