20 jun 2023, 12:30

Визита

  Poesía
926 1 1

от царството си африканско

слон хоботест днес пристига

с широки крачки и обноски-

мълвата бе за личност видна

 

за него само чуваха се разни

истории за екзотични бивни

и думите на селските клюкарки

рисуваха в аванс картини дивни

 

вълнението бе обзело всичко,

деца и хора спираха да дишат

щом сестрите Мел и Димитричка,

се хващаха в захлас да го опишат

 

чакащ гордо и с корем прибран

най-важен в черен фрак- кметът,

застинал струна - цял истукан,

а от страни- жена, детенце, зетят

 

на заден план строен е плебсът

за визитата на госта специфичен

и сред простотата повсеместна

блести осанката на кмета личен

 

в очакване на случката световна

добавят мощни удари сърцата

и танци, песни, музика народна

допълват таз картина непозната

 

украси и балони напращели

създават в тържеството пищно

усещане за съдбоносни цели-

да се описва с думи е излишно

 

предвестник- шум от лимузина-

кара ум и тяло да изтръпнат

и времето е спряло за мнозина,

най-сетне всички ще отдъхнат

 

звукът превръща се в картина,

ето, вече вижда се колата,

“не е от тука”- казват го дузина

и било возилото на возилата

 

черната машина спира плавно,

стъклата затъмнени отразяват

представители на народа славен,

които в сладък ступор занемяват

 

невижданото чудо мърка тихо,

прясна тор покрива колелата

врата с апломб отваря Михо-

пръв протоколчик в общината

 

а от там излита мъничка муха

с крилца от слюда драгоценна

с типично африканската снага

лети, ефир, из въздуха надменна

 

в миг сублимен пука се балон

и ни припомня истина народна,

че да направим от мухата- слон

е наша стойност преподобна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дон Спиридон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...