20.06.2023 г., 12:30

Визита

920 1 1

от царството си африканско

слон хоботест днес пристига

с широки крачки и обноски-

мълвата бе за личност видна

 

за него само чуваха се разни

истории за екзотични бивни

и думите на селските клюкарки

рисуваха в аванс картини дивни

 

вълнението бе обзело всичко,

деца и хора спираха да дишат

щом сестрите Мел и Димитричка,

се хващаха в захлас да го опишат

 

чакащ гордо и с корем прибран

най-важен в черен фрак- кметът,

застинал струна - цял истукан,

а от страни- жена, детенце, зетят

 

на заден план строен е плебсът

за визитата на госта специфичен

и сред простотата повсеместна

блести осанката на кмета личен

 

в очакване на случката световна

добавят мощни удари сърцата

и танци, песни, музика народна

допълват таз картина непозната

 

украси и балони напращели

създават в тържеството пищно

усещане за съдбоносни цели-

да се описва с думи е излишно

 

предвестник- шум от лимузина-

кара ум и тяло да изтръпнат

и времето е спряло за мнозина,

най-сетне всички ще отдъхнат

 

звукът превръща се в картина,

ето, вече вижда се колата,

“не е от тука”- казват го дузина

и било возилото на возилата

 

черната машина спира плавно,

стъклата затъмнени отразяват

представители на народа славен,

които в сладък ступор занемяват

 

невижданото чудо мърка тихо,

прясна тор покрива колелата

врата с апломб отваря Михо-

пръв протоколчик в общината

 

а от там излита мъничка муха

с крилца от слюда драгоценна

с типично африканската снага

лети, ефир, из въздуха надменна

 

в миг сублимен пука се балон

и ни припомня истина народна,

че да направим от мухата- слон

е наша стойност преподобна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дон Спиридон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...