от царството си африканско

слон хоботест днес пристига

с широки крачки и обноски-

мълвата бе за личност видна

за него само чуваха се разни

истории за екзотични бивни

и думите на селските клюкарки

рисуваха в аванс картини дивни

вълнението бе обзело всичко,

деца и хора спираха да дишат

щом сестрите Мел и Димитричка,

се хващаха в захлас да го опишат

чакащ гордо и с корем прибран

най-важен в черен фрак- кметът,

застинал струна - цял истукан,

а от страни- жена, детенце, зетят

на заден план строен е плебсът

за визитата на госта специфичен

и сред простотата повсеместна

блести осанката на кмета личен

в очакване на случката световна

добавят мощни удари сърцата

и танци, песни, музика народна

допълват таз картина непозната

украси и балони напращели

създават в тържеството пищно

усещане за съдбоносни цели-

да се описва с думи е излишно

предвестник- шум от лимузина-

кара ум и тяло да изтръпнат

и времето е спряло за мнозина,

най-сетне всички ще отдъхнат

звукът превръща се в картина,

ето, вече вижда се колата,

“не е от тука”- казват го дузина

и било возилото на возилата

черната машина спира плавно,

стъклата затъмнени отразяват

представители на народа славен,

които в сладък ступор занемяват

невижданото чудо мърка тихо,

прясна тор покрива колелата

врата с апломб отваря Михо-

пръв протоколчик в общината

а от там излита мъничка муха

с крилца от слюда драгоценна

с типично африканската снага

лети, ефир, из въздуха надменна

в миг сублимен пука се балон

и ни припомня истина народна,

че да направим от мухата- слон

е наша стойност преподобна