Вкаменелост
Горят лъжи
търся се...
Обич и сълзи...
изплаках ги...
Бесен гняв
и тягостна омраза
към мене пъплят на талази.
Извисен вик на двора,
в малка доза сипват ми отрова...
А те пробиват дупка в живото сърце,
изтръгват го със студените ръце.
Земята пак трепери под нозете,
а те - oпора са й ... като вековете.
Слаби са, крехки, грешни и сами,
държат я - сякаш планини.
У дома...
Восък, романтика и безпорядък,
В средата камък -голям, червен и гладък.
Без душа и без лице...
не камък, а търкалящо се каменно сърце...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ами Тола Todos los derechos reservados
