17 февр. 2007 г., 07:49

Вкаменелост

Поэзия

1.2K 0 1

Горят лъжи
търся се...
Обич и сълзи...
изплаках ги...
Бесен гняв
и тягостна омраза
към мене пъплят на талази.
Извисен вик на двора,
в малка доза сипват ми отрова...
А те пробиват дупка в живото сърце,
изтръгват го със студените ръце.
Земята пак трепери под нозете,
а те - oпора са й ... като вековете.
Слаби са, крехки, грешни и сами,
държат я - сякаш планини.
У дома...

Восък, романтика и безпорядък,
В средата камък -голям, червен и гладък.
Без душа и без лице...
не камък, а търкалящо се каменно сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬