17 февр. 2007 г., 07:49

Вкаменелост

Поэзия

1.2K 0 1

Горят лъжи
търся се...
Обич и сълзи...
изплаках ги...
Бесен гняв
и тягостна омраза
към мене пъплят на талази.
Извисен вик на двора,
в малка доза сипват ми отрова...
А те пробиват дупка в живото сърце,
изтръгват го със студените ръце.
Земята пак трепери под нозете,
а те - oпора са й ... като вековете.
Слаби са, крехки, грешни и сами,
държат я - сякаш планини.
У дома...

Восък, романтика и безпорядък,
В средата камък -голям, червен и гладък.
Без душа и без лице...
не камък, а търкалящо се каменно сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0