Eva (Ами Тола) Eva (Ами Тола)
1 76
Feb 17, 2007, 7:49 AM

Вкаменелост

  Poetry
1.2K 0 1


Горят лъжи
търся се...
Обич и сълзи...
изплаках ги...
Бесен гняв
и тягостна омраза
към мене пъплят на талази.
Извисен вик на двора,
в малка доза сипват ми  отрова...
А те пробиват дупка в живото сърце,
изтръгват го със студените ръце.
Земята пак трепери под нозете,
а те - oпора са й ... като вековете.
Слаби са, крехки, грешни и сами,
държат я - сякаш планини.
У дома...

Восък, романтика и безпорядък,
В средата камък -голям, червен и гладък.
Без душа и без лице...
не камък, а търкалящо се каменно сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0