Feb 17, 2007, 7:49 AM

Вкаменелост

  Poetry
1.2K 0 1


Горят лъжи
търся се...
Обич и сълзи...
изплаках ги...
Бесен гняв
и тягостна омраза
към мене пъплят на талази.
Извисен вик на двора,
в малка доза сипват ми  отрова...
А те пробиват дупка в живото сърце,
изтръгват го със студените ръце.
Земята пак трепери под нозете,
а те - oпора са й ... като вековете.
Слаби са, крехки, грешни и сами,
държат я - сякаш планини.
У дома...

Восък, романтика и безпорядък,
В средата камък -голям, червен и гладък.
Без душа и без лице...
не камък, а търкалящо се каменно сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...