5 mar 2008, 10:29

Вкусът на шоколада...

  Poesía
964 0 1

Горчи ми вече и вкусът на шоколада,

прекалено сладък е...

Горчи… горчи, не усещам вече наслада,

само болка и сълзи…

 

Гори в мен огън, макар да е от лед,

всичко стихва в моята душа…

Гори… гори… не спира… на самотата идва ред…

Разпилява се и последната мечта…

 

Убива ме… вкусът на тъгата,

тръпна сама в сълзи…

Убива ме, нямам сила…

Падам… моля се за късчета мечти…

 

Ранява ме… всяка следваща целувка…

Удря ми шамар отровен!

Ранява ме, вече дори не съм милувка…

Дъхът ми надълбоко е заровен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...