5 mar 2008, 10:29

Вкусът на шоколада...

  Poesía
963 0 1

Горчи ми вече и вкусът на шоколада,

прекалено сладък е...

Горчи… горчи, не усещам вече наслада,

само болка и сълзи…

 

Гори в мен огън, макар да е от лед,

всичко стихва в моята душа…

Гори… гори… не спира… на самотата идва ред…

Разпилява се и последната мечта…

 

Убива ме… вкусът на тъгата,

тръпна сама в сълзи…

Убива ме, нямам сила…

Падам… моля се за късчета мечти…

 

Ранява ме… всяка следваща целувка…

Удря ми шамар отровен!

Ранява ме, вече дори не съм милувка…

Дъхът ми надълбоко е заровен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...