Горчи ми вече и вкусът на шоколада,

прекалено сладък е...

Горчи… горчи, не усещам вече наслада,

само болка и сълзи…

Гори в мен огън, макар да е от лед,

всичко стихва в моята душа…

Гори… гори… не спира… на самотата идва ред…

Разпилява се и последната мечта…

Убива ме… вкусът на тъгата,

тръпна сама в сълзи…

Убива ме, нямам сила…

Падам… моля се за късчета мечти…

Ранява ме… всяка следваща целувка…

Удря ми шамар отровен!

Ранява ме, вече дори не съм милувка…

Дъхът ми надълбоко е заровен!