21 ago 2007, 1:48

Вкъщи

  Poesía
698 0 1

Как времето лети... не спира!
И всичко движи се напред,
но спомените не умират
като думите на стар поет!

Но вижте - пак съм в махалата,
пак съм във квартала стар
и улиците са така познати,
и чешмичката, и близкият пазар...

И в сънищата нощем се завръща
приказката за войника Петя,
и дядовите думи пак ме връщат
по познатите пътеки...

... Вкъщи...

Но нещо сякаш толкова далечно,
но и така близко, сгряващо сърцето,
което аз ще помня вечно
липсва... Липсва в мен детето...

И другите деца ги няма.
Заминали са някъде да учат.
Игрите са като мираж... измама...
... А не вярвахме, че може да се случи!...

Обаче вкъщи всичко е по старо -
и приказките, разказвани от дядо вечер,
и бабините билкови отвари,
и през двора малките пътечки...

Аз пак съм тук! Пак съм у дома,
пак съм в този скъп град древен,
там някъде из Дунавската Равнина,
аз пак съм вкъщи...
                             ... пак съм в Плевен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...