Aug 21, 2007, 1:48 AM

Вкъщи

  Poetry
699 0 1

Как времето лети... не спира!
И всичко движи се напред,
но спомените не умират
като думите на стар поет!

Но вижте - пак съм в махалата,
пак съм във квартала стар
и улиците са така познати,
и чешмичката, и близкият пазар...

И в сънищата нощем се завръща
приказката за войника Петя,
и дядовите думи пак ме връщат
по познатите пътеки...

... Вкъщи...

Но нещо сякаш толкова далечно,
но и така близко, сгряващо сърцето,
което аз ще помня вечно
липсва... Липсва в мен детето...

И другите деца ги няма.
Заминали са някъде да учат.
Игрите са като мираж... измама...
... А не вярвахме, че може да се случи!...

Обаче вкъщи всичко е по старо -
и приказките, разказвани от дядо вечер,
и бабините билкови отвари,
и през двора малките пътечки...

Аз пак съм тук! Пак съм у дома,
пак съм в този скъп град древен,
там някъде из Дунавската Равнина,
аз пак съм вкъщи...
                             ... пак съм в Плевен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...