19 may 2017, 11:14

Вкъщи

4.7K 27 33

Вкъщи

 

Ела в живота ми, ела!
Не стъпвай плахо, ами влизай,
посрещам те с - Добре дошла,
а ти не стой! Ела по-близо..
Приготвил съм от черното кафе -
и ваната с цветя съм я напълнил,
изчистен пепелник, цигари-две,
не се срамувай - тук ще е дома ни.
За мене кухнята е най-любима -
рецепти за надежди и мечти,
но моля те - не ставай домакиня,
ще готвя аз, ти само подреди..
Във дневната посрещаме си гости,
не идват често - аз съм саможив,
предлагам им душевните си пости,
достатъчни сме само - аз и ти.
В лилаво ни е спалнята. Масив.
И там ще ти разказвам от съня си,
понякога съм нежен, с тебе - див,
защото те намерих, и не търся.
А ъгловата стая ни е празна..
все още ще изчакаме за цвят.
Там някога и някой, ще порасне,
обърнал в смисъл целия ни свят..
В живота ми ела! Не се страхувай,
той никога за мен не е готов,
кошмари - нощем, няма да сънувам -
сега е време само за любов..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
11.05.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...