„… не пройдет и полгода и я появлюсь

 что бы снова уйти на полгода…”

Ти пак си с любимата Влади,

и пак за алпинистката стих пишеш.

И бъдещите души в звездопади

по корабите бриза самотен дишат.

„Ще се върнеш, нали, обещавай ми смело,

обещай ми над кръста с иконата - в стих.

Да усетя покой, щом любимото чело

ме докосне след месеци дълги в пристана тих.”

Ще се върна, любима, само дай ми мускал,

че съдбата незримо ме подготвя за бой,

че съдбата „случайно” подхвърля ми кал!

И дано да се върна при тебе – герой!

Ще разпалим ли страст, след погрома

над платнохода изтлял – мираж в утринта.

Да, завърнах се, мила, вече съм в дома,

отвръщаш ми – „Здравей, а аз съм това!”

По „Карабли” „Здравствуй, это я!", "Парус" и т. д.

Пресипнаха тридесет лета...