Допуснах много тишина в сърцето си.

И улици без изход извървях.

Хиляди пъти променях лицето си.

В маскарадни паради с живота играх...

И остана ми само глухото пространство,

изпълнено с моите лъжи...

и при все това оставаше празно...

А онези мои вятърни кули

сгромолясаха се, разбивайки всички мечти...

Лъгах много... предимно живота...

Но излъганата бях аз...

В капана си сама попаднах,

в собствения си игрален фарс...

Да върна времето, уви, не мога...

За грешките си ще плащам сега...

Зная, сама ще се съдя строго...

Непосилна дори да е тази цена...

Сама избрах я тишината...

И с нокти ранявах я без страх...

И дори сама прокълнах си самотата...

Крадях от всеки, без да мисля,

че окрадената ще съм аз...

А времето минава...

Дори за миг не ме почака...

Че за какво? Грешниците кой ли ги обича...

„Ех, прости..." - ми каза - „Изпусна влака..."

Но нищо, аз имам своя...

Влак за нещастници, тъй му казвам...

Свършил ми е на земята май престоя...

„Сбогом!"... и се качвам...

И ето... пътувам... нанякъде...

А дори съм без билет... пак излъгах...

Лукаво усмихната навсякъде,

имам на измамниците нюх...

По-добре ще е без мен...

Недостойна съм за този свят!

 За миг не видях светлината в утрешния ден...

От тук насетне влакът за нещастници е моя бряг...