Татянка (Татяна Начкова)
76 91
27 abr 2007, 13:24

Властният 

  Poesía
867 0 7

Непоколебим и груб, и властен,
стоиш на улицата тиха.
Ще те подмина най-безстрастно,
а в мене чувствата ще викат.

И без да видя, зад гърба си,
аз твоя поглед ще усетя,
как дълго ще върви след мене,
ще ме преследва, див и светъл,

ще ме настигне и ще снеме
на мойта силна личност маската,
ще ме съблича в откровения,
отдадена на теб, на ласките.

Не бях ли силна, непокорна

със кръв кипяща, на лъвица,

и не летях ли бодро, волно

като свободна дива птица?

Да, бях, но днес съм подчинена
на власт, доскоро непозната.

Любов е тази власт, която

отне на птиците крилата.

Непоколебим и груб, и властен,
стоиш на улицата тиха.
Към мен дори не си погледнал,
а аз напразно съм мечтала...

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • МНОГО ХУБАВ СТИХ,ПОЧУВСТВАХ ГО,ЕДНА ШЕСТИЦА ОТ МЕН
  • Ще те съблича в откровения! Пред целия сайт! Като в Биг Брадър!

    Много е хубаво! Непоколебимо и властно! Жалко само че напразно си мечтала! Само - може би е правописна грешка - "птиците" би трябвало да бъде в единствено число: "Отне на птицата крилата!" Нали ти си птицата?
  • Поздрави, Татяна!!! Много е хубаво!!!
  • Не заслужава любовта ти този, който ти отнема крилата. Любовта дава крила.Стихът ти е хубав, но аз не обичам да съм в такава ситуация.
  • БРАВО!!!
  • Много е хубаво Таня!
    Поздравявам те!
  • Много хубав стих!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??