Властният
Непоколебим и груб, и властен,
стоиш на улицата тиха.
Ще те подмина най-безстрастно,
а в мене чувствата ще викат.
И без да видя, зад гърба си,
аз твоя поглед ще усетя,
как дълго ще върви след мене,
ще ме преследва, див и светъл,
ще ме настигне и ще снеме
на мойта силна личност маската,
ще ме съблича в откровения,
отдадена на теб, на ласките.
Не бях ли силна, непокорна
със кръв кипяща, на лъвица,
и не летях ли бодро, волно
като свободна дива птица?
Да, бях, но днес съм подчинена
на власт, доскоро непозната.
Любов е тази власт, която
отне на птиците крилата.
Непоколебим и груб, и властен,
стоиш на улицата тиха.
Към мен дори не си погледнал,
а аз напразно съм мечтала...
© Татяна Начкова All rights reserved.
