ВЛАСТТА НА ПАРИТЕ
В живота модерен парите са нужда
и в алчност, и в сметки потънахме с тях,
останаха много от чувствата чужди –
приятелство, радост, любов или смях.
А в тази бездънна финансова яма
загубихме вяра в добрия човек,
доверие даже на ближен се няма
и бдим с подозрения вечно нащрек.
Братя си гушите хващат за нива,
някой затрива старица за лев,
пубер хлапе за стотинки пребива,
беден в устата навира си цев.
Други, фалирал, надява въжето,
щото парите за него са всичко,
без да помисли си той, че детето
в свойта борба ще остане самичко.
Изчезва верният приятел
и с него думата „лоялност”,
не теза туй е на писател,
а най-печалната реалност.
Приятелство цени се само,
кога пара от там извира,
а веч' безкористното рамо
се все по-трудно тук намира.
Любовта загива също
сред хартийки шумолящи –
за кола и нова къща
все по-често падат гащи.
От деца ни още учат,
че единствено парите
могат бързо да отключат
и на пълъла вратите.
И ни тикат да се учим
на професии платежни,
с уговорка да получим
после доходи надеждни.
Та така от сто вишисти
петдесет ще се открият
с диплом за икономисти
във гърдите да се бият.
Ако друг света редеше,
без да слага там пари,
кой си мислите, че щеше
над ума ни да цари?
Ако нямаше такива,
за какво да се краде,
за какво да се убива,
кой война ще поведе?
Гладният ще се нахрани,
бедността отлита в миг,
по-добър човек ще стане,
любовта – световен вик.
И приятелства на власт
без принуда ще царуват,
щом парите нямат глас,
значи нищичко не струват.
Тази мисъл най-последна
е апелът ми към вас,
фантастична точка гледна,
но и тя ще има час.
© Марин Цанков Todos los derechos reservados