Влудяваш ме
Когато я докосвам ме боли.
И сякаш плаче северният вятър,
а ураган надига бесните вълни
в един болезнен и интимен кадър –
задъхан, яростен… до стон… и вик.
Когато я докосвам се разпадам.
В един безкрайно дълъг, дълъг миг
умирам… После се отваря ада –
ръцете ѝ… и дивите коси…
като обсебен пръстите заравям…
Влудяващ стон… и моето: „Молѝ!“
А после в устните ѝ се удавям.
Изпивам я на глътки… Малка смърт –
с последният си стенещ дъх я вземам,
разкъсвам болката… и всеки връх...
… една жена… а сякаш е поема.
Жени Иванова,
по картината на Мариела Арсова "Влудяваш ме"
Ето линк към творческата ѝ страница:
https://www.facebook.com/Martistin
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Jasmin Todos los derechos reservados
