24 ago 2007, 10:52

Влюбена

  Poesía
1.3K 0 3
 

Искам да пиша,
но думите ми бягат.
Не мога даже да дишам
и като камъчета се търкалят
сълзите ми мътни, горещи,
изгаряни от твоите очи.
И даже хиляди свещи 
не ще накарат мрака да мълчи,
таз тъмна страст, тез огнени искри
и всичко в твоя поглед.
Защо не спреш, ти вече ме влуди!
Нямам сили да се боря.
Твоя съм! Разби защитните стени,
към своето сърце стоманените порти ще разтворя.

1997г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...