Искам да пиша,
но думите ми бягат.
Не мога даже да дишам
и като камъчета се търкалят
сълзите ми мътни, горещи,
изгаряни от твоите очи.
И даже хиляди свещи
не ще накарат мрака да мълчи,
таз тъмна страст, тез огнени искри
и всичко в твоя поглед.
Защо не спреш, ти вече ме влуди!
Нямам сили да се боря.
Твоя съм! Разби защитните стени,
към своето сърце стоманените порти ще разтворя.
1997г.
© Кремена Неделчева Todos los derechos reservados