24.08.2007 г., 10:52

Влюбена

1.3K 0 3
 

Искам да пиша,
но думите ми бягат.
Не мога даже да дишам
и като камъчета се търкалят
сълзите ми мътни, горещи,
изгаряни от твоите очи.
И даже хиляди свещи 
не ще накарат мрака да мълчи,
таз тъмна страст, тез огнени искри
и всичко в твоя поглед.
Защо не спреш, ти вече ме влуди!
Нямам сили да се боря.
Твоя съм! Разби защитните стени,
към своето сърце стоманените порти ще разтворя.

1997г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...