Искам да пиша,
но думите ми бягат.
Не мога даже да дишам
и като камъчета се търкалят
сълзите ми мътни, горещи,
изгаряни от твоите очи.
И даже хиляди свещи
не ще накарат мрака да мълчи,
таз тъмна страст, тез огнени искри
и всичко в твоя поглед.
Защо не спреш, ти вече ме влуди!
Нямам сили да се боря.
Твоя съм! Разби защитните стени,
към своето сърце стоманените порти ще разтворя.
1997г.
© Кремена Неделчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!