24 mar 2009, 19:40

Влюбена

  Poesía
653 0 1

Утрото ми подари

светла мисъл и лъчи.

Под ухилените облаци

плъзнаха се куп мечти.

 

 

С на Балкана песента,

закъснялата дъга

и със слънчевите обръчи

тръгнах, без да съм сама.

 

 

И да гоня любовта,

да не идва нивга тя,

пак ще cи остана влюбена

в пролетната самота!

 

24.03.2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Самотата винаги е с едно рамо по-напред от любовта ...и в поезията, така красиво я възпяваме! Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...