Mar 24, 2009, 7:40 PM

Влюбена

  Poetry
650 0 1

Утрото ми подари

светла мисъл и лъчи.

Под ухилените облаци

плъзнаха се куп мечти.

 

 

С на Балкана песента,

закъснялата дъга

и със слънчевите обръчи

тръгнах, без да съм сама.

 

 

И да гоня любовта,

да не идва нивга тя,

пак ще cи остана влюбена

в пролетната самота!

 

24.03.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Самотата винаги е с едно рамо по-напред от любовта ...и в поезията, така красиво я възпяваме! Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...