Животе мой!
Живея те, какъвто си ми даден –
като усмивка и като сълза.
И всеки изгрев твой ми е награда.
Не чакам и не искам чудеса.
Светът е пъстър. Някои летят,
а други се опитват да проходят.
Пред мен се вие неизвестен път
и аз вървя с останалите хора.
Ще се опитaм да го променя –
грапавините му да поизгладя.
И знай, че няма да те обвиня,
ако се случи някога да падна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
