Може би наивна съм или греша,
но това го иска моята душа -
да бъда с теб аз нощ и ден копнея,
а не завинаги да си при нея.
Затворена в оковите на самотата,
изведнъж отвори се вратата
на моето сърце замряло -
сякаш всичко беше оживяло.
Ти накара ме да проумея,
че имам смисъл да живея!
Влюбих се в очите ти красиви,
в устните ти колебливи,
в косите меки и пламтящи,
в ръцете нежни и горящи.
Прегръщайки, ме караш да летя!
Дали го казва същото и тя?
Това ме прави толкова щастлива,
че караш тъй сърцето ми да спира!
© Ивелина Русева Todos los derechos reservados