Може би наивна съм или греша,

но това го иска моята душа -

да бъда с теб аз нощ и ден копнея,

а не завинаги да си при нея.

Затворена в оковите на самотата,

изведнъж отвори се вратата

на моето сърце замряло -

сякаш всичко беше оживяло.

Ти накара ме да проумея,

че имам смисъл да живея!

Влюбих се в очите ти красиви,

в устните ти колебливи,

в косите меки и пламтящи,

в ръцете нежни и горящи.

Прегръщайки, ме караш да летя!

Дали го казва същото и тя?

Това ме прави толкова щастлива,

че караш тъй сърцето ми да спира!