27.05.2010 г., 14:22

Влюбена

1.4K 0 0

Може би наивна съм или греша,

но това го иска моята душа -

да бъда с теб аз нощ и ден копнея,

а не завинаги да си при нея.

 

Затворена в оковите на самотата,

изведнъж отвори се вратата

на моето сърце замряло -

сякаш всичко беше оживяло.

 

Ти накара ме да проумея,

че имам смисъл да живея!

 

Влюбих се в очите ти красиви,

в устните ти колебливи,

в косите меки и пламтящи,

в ръцете нежни и горящи.

 

Прегръщайки, ме караш да летя!

Дали го казва същото и тя?

Това ме прави толкова щастлива,

че караш тъй сърцето ми да спира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...