Не знам магия ли е или благослов,
завинаги съдбата ни обрече,
в плен на огън бял нетленно да горим,
живота си с любов да споделим.
С теб единствен в цветни сънища тичам,
и азбуката на Амур щастливо сричам,
а когато утрото вълшебно заблести
с безброй красиви розови лъчи,
и в изгрев нов нощта се прероди,
аз сякаш виждам в песенния небосвод,
усмивката на влюбените ти очи.
И тръгвам бяла, дръзко устремена,
с пролетни коси като на Жулиета,
пренебрегнала на суетата светска
етикета, да срещна тебе в слънце
преродена, понесла Евината райска
ябълка в ръце, за да съм само аз
единствената ти любима и да остана
бяла обич в твоето сърце завинаги.
В огън нестинарски всички калени
облаци да изгорим, от пепелта тъмна
светли да се преродим, в слънчеви
здрави темели обичта си да вградим,
лошия късмет под камък да приспим.
на съдбата горчивото да победим,
да сбъднем и невъзможните мечти,
нетленно щастие в дните ни да блести.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados