Не знам магия ли е или благослов,

завинаги съдбата ни обрече,

в плен на огън бял нетленно да горим,

живота си с любов да споделим.

С теб единствен в цветни сънища тичам,

и азбуката на Амур щастливо сричам,

а когато утрото вълшебно заблести

с безброй красиви розови лъчи,

и в изгрев нов нощта се прероди,

аз сякаш виждам в песенния небосвод,

усмивката на влюбените ти очи.

И тръгвам бяла, дръзко устремена,

с пролетни коси като на Жулиета,

пренебрегнала на суетата светска

етикета, да срещна тебе в слънце

преродена, понесла Евината райска

ябълка в ръце, за да съм само аз

единствената ти любима и да остана

бяла обич в твоето сърце завинаги.

В огън нестинарски всички калени

облаци да изгорим, от пепелта тъмна

светли да се преродим, в слънчеви

здрави темели обичта си да вградим,

лошия късмет под камък да приспим.

на съдбата горчивото да победим,

да сбъднем и невъзможните мечти,

нетленно щастие в дните ни да блести.