6 jun 2008, 9:19

Влюбена река 

  Poesía » De amor
739 0 19

Чувам как шепне любовно реката,

сляла очите си със синевата.

Тихо отпивам с очи красотата,

а тя се влива направо в душата.

Звънко говори и тихо нарежда

за ласкава обич и цветна надежда.

Мостът въздиша, от радост поскърцва,

а тя му долива глътка пенлива.

Камъче бяло целува водата,

слънчева струя блести по тревата.

Песен любовна бълбука реката,

сляла сърцето си във дъгата.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??