Чувам как шепне любовно реката,
сляла очите си със синевата.
Тихо отпивам с очи красотата,
а тя се влива направо в душата.
Звънко говори и тихо нарежда
за ласкава обич и цветна надежда.
Мостът въздиша, от радост поскърцва,
а тя му долива глътка пенлива.
Камъче бяло целува водата,
слънчева струя блести по тревата.
Песен любовна бълбука реката,
сляла сърцето си във дъгата.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
