Чувам как шепне любовно реката,
сляла очите си със синевата.
Тихо отпивам с очи красотата,
а тя се влива направо в душата.
Звънко говори и тихо нарежда
за ласкава обич и цветна надежда.
Мостът въздиша, от радост поскърцва,
а тя му долива глътка пенлива.
Камъче бяло целува водата,
слънчева струя блести по тревата.
Песен любовна бълбука реката,
сляла сърцето си във дъгата.