23 abr 2004, 18:03

Влюбена в тебе

  Poesía
2.4K 0 1

Влюбена в тебе, безумно онемяла и объркана

Така ме караш да се чувствам

Безпомощна и ранима готова да заплача като малка сополанка

Не съм те викала, сам дойде – не си ме питал дали те искам,

дали съм готова да се дам без да ме заболи от това че съм нечия

Заболя и после отмина........просто разпиляни парчета от кристална чаша

Сама я счупих без да помисля че някога може да поискам да събера парчетата

А съм толкова уморена..........защо не събереш парчетата вместо мен???

Остави ме да си почина малко, поне за миг да спра да търся частиците от душата си

Искам само да ме гушнеш, да усетя топлината.......

Да усетя меките ти устни по пръстите си за да спра да ги свивам в юмруци

винаги готова за борба с тебе със себе си със всекиго

На кого са нужни тези усилия ? Нима немога да затворя за миг очи,

да се усмихна на усмивката ти? Трябва ли да е толкова идеално,

поне за миг да си почина в захаросаната ти прегръдка.

Цигарения дим плува в главата ми а ръцете ми остават празни

Никога не си до мен когато ми трябваш

когато съм ранена и съкрушена

Хм....смешно, та нали само ти можеш да ме раниш.........

Не, не си ти виновен, ти си просто захаросано момче

натъпкано със кристалчета от сладост с карамелена обвивка,

Толкова прекрасно идеален............Толкова, че чак не си достъпен...

А аз си оставам

Безпомощна и ранима готова да заплача като малка сополанка

Така ме караш да се чувствам

Влюбена в тебе, безумно онемяла и объркана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми!Незнам какво друго да кажа освен че напълно те разбирам.Много е гадно когато загубиш човека който е всичко за теб,болката е непоносима и единствения лек за нея е само времето.
    .......................................................

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...