Влюбена в тебе, безумно онемяла и объркана

Така ме караш да се чувствам

Безпомощна и ранима готова да заплача като малка сополанка

Не съм те викала, сам дойде – не си ме питал дали те искам,

дали съм готова да се дам без да ме заболи от това че съм нечия

Заболя и после отмина........просто разпиляни парчета от кристална чаша

Сама я счупих без да помисля че някога може да поискам да събера парчетата

А съм толкова уморена..........защо не събереш парчетата вместо мен???

Остави ме да си почина малко, поне за миг да спра да търся частиците от душата си

Искам само да ме гушнеш, да усетя топлината.......

Да усетя меките ти устни по пръстите си за да спра да ги свивам в юмруци

винаги готова за борба с тебе със себе си със всекиго

На кого са нужни тези усилия ? Нима немога да затворя за миг очи,

да се усмихна на усмивката ти? Трябва ли да е толкова идеално,

поне за миг да си почина в захаросаната ти прегръдка.

Цигарения дим плува в главата ми а ръцете ми остават празни

Никога не си до мен когато ми трябваш

когато съм ранена и съкрушена

Хм....смешно, та нали само ти можеш да ме раниш.........

Не, не си ти виновен, ти си просто захаросано момче

натъпкано със кристалчета от сладост с карамелена обвивка,

Толкова прекрасно идеален............Толкова, че чак не си достъпен...

А аз си оставам

Безпомощна и ранима готова да заплача като малка сополанка

Така ме караш да се чувствам

Влюбена в тебе, безумно онемяла и объркана