27 nov 2014, 7:52  

Влюбена във вълк

  Poesía
1.1K 0 0

Очите му са паметно зелени,
но злоба няма, няма в тях.
Изплашен е той сега от мене,
навярно свикнал е да бъде сам.

 

Усмивката ми някак си го стопли,
отпусна се, страхът изчезна
и заедно с него всички вопли.
Изкарах го от самотната му бездна.

 

В прегръдките ми щом се свиеше,
забравяше за свойта сила.
Той беше звяр, но ме разбираше.
Без да искам, бях го укротила.

 

Тихо виеше, вече не ръмжеше.
Навярно беше ме обикнал той.
И спокойно до мене лежеше,
вълкът в мен бе намерил покой.

 

Аз, спокойствие в него открила,
споделях му своите мечти.
Влюбих се във вълк и не крия,
влюбих се в паметно зелените му очи.


 Р. Братанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...