28 sept 2007, 20:47

Вместо край 2 

  Poesía
1091 0 3
Потопи се бавно в летния пек.
Всяка твоя рима, твоята любима
се загубиха с вълните.
Откриваш себе си - нов човек.
Всяка твоя усмивка, ти си щастливка,
че се докосваш до звездите.

Ако искаш да се слееш със морето,
потопи се с мен изцяло,
за да видиш как ще се преродя.
Ако искаш нещо, първо дай.
Подари ми ново начало,
вместо край...

Потопи се бавно сред пяната на морето.
Твоето красиво лице, твоето сърце
тайно ще се връщат пак тук.
Дали си заслужила място на небето?
Твоите две очи, тези две звезди,
дали ще радват някой друг?

Ако искаш да се слееш със морето,
потопи се с мен изцяло,
за да видиш как ще се преродя.
Ако искаш нещо, първо дай.
Подари ми ново начало,
вместо край...

Аз бях наивен, че повярвах в слънцето.
Ти беше тази, която ме изгаряше.
Аз бях студен, дори бях лош,
но не ти си отиваше всяка нощ,
а тук, вътре в мен стоеше.

Ако искаш да се слееш със морето,
потопи се с мен изцяло,
за да видиш как ще се преродя.
Ако искаш нещо, първо дай.
Подари ми ново начало,
вместо край...

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??