Вместо мен ще милваш ти цветята,
цъфнали от твоя нежен смях.
С лице красиво кани ни земята
поглед да заровим в тях.
Вместо мен! Ще гониш свойта сянка
през годините - дорде заспиш.
И една любов със глас на пепелянка
в сърцето като меч ще се вклини.
А всеки зов ще бъде жален писък
и ще чуваш свойте вопли. Вместо мен.
Тази нощ душата ти орисах -
на нейната жестокост да е в плен. ...