Вместо мен
Вместо мен ще милваш ти цветята,
цъфнали от твоя нежен смях.
С лице красиво кани ни земята
поглед да заровим в тях.
Вместо мен! Ще гониш свойта сянка
през годините - дорде заспиш.
И една любов със глас на пепелянка
в сърцето като меч ще се вклини.
А всеки зов ще бъде жален писък
и ще чуваш свойте вопли. Вместо мен.
Тази нощ душата ти орисах -
на нейната жестокост да е в плен.
Ах, вместо мен, когато се разплачеш -
ще опознаеш целия ни свят свиреп.
И ще ме разтърси крясъкът ти страшен:
"Обичах него... вместо теб..."
цъфнали от твоя нежен смях.
С лице красиво кани ни земята
поглед да заровим в тях.
Вместо мен! Ще гониш свойта сянка
през годините - дорде заспиш.
И една любов със глас на пепелянка
в сърцето като меч ще се вклини.
А всеки зов ще бъде жален писък
и ще чуваш свойте вопли. Вместо мен.
Тази нощ душата ти орисах -
на нейната жестокост да е в плен.
Ах, вместо мен, когато се разплачеш -
ще опознаеш целия ни свят свиреп.
И ще ме разтърси крясъкът ти страшен:
"Обичах него... вместо теб..."
© Валери Шуманов All rights reserved.
От последните няколко стиха виждам че си в тежък период...поне аз бих писал такива ако съм се разделил с някои които обичам...примерно.
