Нека слънцето днес, вместо мен те прегърне,
и лъчите докоснат душата, някъде обич изгубила.
Любовта, по-мъдра, но със същият пламък при теб да се върне,
няма жена по-красива от тази, която се е влюбила.
Вместо мен, нека луната докосва очите ти нощем,
да е спокоен сънят ти, с шепот звезден да пожелава.
Да се сбъдне всичко красиво, което сънуваш и още,
нежност и обич, влюбен ли е, човек заслужава!
Явор Перфанов
03.04.2020 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados