9 abr 2013, 8:17

Вместо мене

  Poesía
833 0 5

 

ВМЕСТО МЕНЕ

 

                    “Аз съм там, където мен ме няма...”

                                     Лусила Годой /Габриела МИСТРАЛ/

 

Там, на края, на север от дните ми днешни

моят град край вълните на Дунав ме чака...

Боже Господи, колко е тъжна и смешна

тази моя детинска носталгия в мрака.

Та нали сам избрах и загърбих площадите,

за да търся в нивята земята, където

нощем тихо и светло валят звездопади,

а в лъчите на изгрева вятърът свети.

Та нали аз избрах мъдростта на поляните,

този древен шпалир на могилите гърбави,

тази млечна мъгла над браздите орани,

сребротечната лава на сенките върбови.

Тук се раждат на моите стихове римите,

моделирам горещата плът на пространството,

свое място в нещата и времето имам

и в света на мечти и на сънища странствам.

 

Там, на края, на север от дните ми днешни

моят град и без мен през живота минава.

Той не помни за мен. Но невярно и грешно е

да твърдя, че градът ми за мен е забравил.

Вместо мен по площадите, пълни с приятели,

моите стихове в топлите вечери бродят –

аз живея далеч, но в града съм ги пратил;

аз самият един път на месеца ходя.

Тези стихове, моите храбри посланици,

емисари, изпратени с важна задача,

сутрин идат при вас с вестникарските страници,

и кръстосват града, по площадите крачат.

Те ви кимат, подават ръка вместо мене,

нещо повече – те вместо мен ви прегръщат.

Те умеят. Аз бих се отдръпнал смутено,

а така ви докосвам, макар да съм в къщи.

 

Те са поздрав, но те са и звънка плесница,

за онез, над които, налегнат от старост,

не посмях във живота да вдигна десница,

по фалшивия смях не посмях да ударя.

Тези стихове могат. По-храбри от мене,

те са мое оръжие – звънко и чисто;

вместо мен те целуват, те влизат в сражение,

те ви хвърлят в очите преглътнати истини.

 

Аз съм тука. На север от дълги години

по веднъж или два пъти в месеца ида.

Но на всеки куплет през зениците сини,

мога вашите шумни площади да видя.

Тези стихове, дето изпращам от къщи,

ще останат след мен, след последната драма –

ще воюват за мен, вместо мен ще прегръщат

и когато не съм,

и когато ме няма...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...