9 abr 2013, 8:17

Вместо мене

  Poesía
830 0 5

 

ВМЕСТО МЕНЕ

 

                    “Аз съм там, където мен ме няма...”

                                     Лусила Годой /Габриела МИСТРАЛ/

 

Там, на края, на север от дните ми днешни

моят град край вълните на Дунав ме чака...

Боже Господи, колко е тъжна и смешна

тази моя детинска носталгия в мрака.

Та нали сам избрах и загърбих площадите,

за да търся в нивята земята, където

нощем тихо и светло валят звездопади,

а в лъчите на изгрева вятърът свети.

Та нали аз избрах мъдростта на поляните,

този древен шпалир на могилите гърбави,

тази млечна мъгла над браздите орани,

сребротечната лава на сенките върбови.

Тук се раждат на моите стихове римите,

моделирам горещата плът на пространството,

свое място в нещата и времето имам

и в света на мечти и на сънища странствам.

 

Там, на края, на север от дните ми днешни

моят град и без мен през живота минава.

Той не помни за мен. Но невярно и грешно е

да твърдя, че градът ми за мен е забравил.

Вместо мен по площадите, пълни с приятели,

моите стихове в топлите вечери бродят –

аз живея далеч, но в града съм ги пратил;

аз самият един път на месеца ходя.

Тези стихове, моите храбри посланици,

емисари, изпратени с важна задача,

сутрин идат при вас с вестникарските страници,

и кръстосват града, по площадите крачат.

Те ви кимат, подават ръка вместо мене,

нещо повече – те вместо мен ви прегръщат.

Те умеят. Аз бих се отдръпнал смутено,

а така ви докосвам, макар да съм в къщи.

 

Те са поздрав, но те са и звънка плесница,

за онез, над които, налегнат от старост,

не посмях във живота да вдигна десница,

по фалшивия смях не посмях да ударя.

Тези стихове могат. По-храбри от мене,

те са мое оръжие – звънко и чисто;

вместо мен те целуват, те влизат в сражение,

те ви хвърлят в очите преглътнати истини.

 

Аз съм тука. На север от дълги години

по веднъж или два пъти в месеца ида.

Но на всеки куплет през зениците сини,

мога вашите шумни площади да видя.

Тези стихове, дето изпращам от къщи,

ще останат след мен, след последната драма –

ще воюват за мен, вместо мен ще прегръщат

и когато не съм,

и когато ме няма...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...