ВМЕСТО МЕНЕ

                    “Аз съм там, където мен ме няма...”

                                     Лусила Годой /Габриела МИСТРАЛ/

Там, на края, на север от дните ми днешни

моят град край вълните на Дунав ме чака...

Боже Господи, колко е тъжна и смешна

тази моя детинска носталгия в мрака.

Та нали сам избрах и загърбих площадите,

за да търся в нивята земята, където

нощем тихо и светло валят звездопади,

а в лъчите на изгрева вятърът свети.

Та нали аз избрах мъдростта на поляните,

този древен шпалир на могилите гърбави,

тази млечна мъгла над браздите орани,

сребротечната лава на сенките върбови.

Тук се раждат на моите стихове римите,

моделирам горещата плът на пространството,

свое място в нещата и времето имам

и в света на мечти и на сънища странствам.

Там, на края, на север от дните ми днешни

моят град и без мен през живота минава.

Той не помни за мен. Но невярно и грешно е

да твърдя, че градът ми за мен е забравил.

Вместо мен по площадите, пълни с приятели,

моите стихове в топлите вечери бродят –

аз живея далеч, но в града съм ги пратил;

аз самият един път на месеца ходя.

Тези стихове, моите храбри посланици,

емисари, изпратени с важна задача,

сутрин идат при вас с вестникарските страници,

и кръстосват града, по площадите крачат.

Те ви кимат, подават ръка вместо мене,

нещо повече – те вместо мен ви прегръщат.

Те умеят. Аз бих се отдръпнал смутено,

а така ви докосвам, макар да съм в къщи.

Те са поздрав, но те са и звънка плесница,

за онез, над които, налегнат от старост,

не посмях във живота да вдигна десница,

по фалшивия смях не посмях да ударя.

Тези стихове могат. По-храбри от мене,

те са мое оръжие – звънко и чисто;

вместо мен те целуват, те влизат в сражение,

те ви хвърлят в очите преглътнати истини.

Аз съм тука. На север от дълги години

по веднъж или два пъти в месеца ида.

Но на всеки куплет през зениците сини,

мога вашите шумни площади да видя.

Тези стихове, дето изпращам от къщи,

ще останат след мен, след последната драма –

ще воюват за мен, вместо мен ще прегръщат

и когато не съм,

и когато ме няма...